Междуметия

Разтворих карираните перденца на душата си и се приготвих за следобедното кафе. Сложих цветя на прозореца. Подредих разхвърляното си пространство. Но нищо не се получава. Липсва ми острилка за мислите ми. Преди имах толкова много провокатори, че дори имах свободата на избор и страдах от височиномерие - избирах едни, за сметка на други, преценяйки ги по най-малките междуметия и запъвания. В какъв странен свят съм живяла! Сега се опитвам да намеря отново вратата за него.
Няма към кого да адресирам мислите си. Липсва ми една Ана. Тя беше въображаемия ми спътник, на когото разказвах за приключенията си. Имам чувството, че съм я измислила - една такава-дребничка, небрежно рошава, с къса подстрижка, със зелени кецки и комбатки.Ана, къде си? - риторичен въпрос.
Може би страдам, защото съм загубила шизофренията си. Или защото котката на доброто ми настроение ме гледа от покрива и не иска да слезе. Само хъска - много е невъзпитана тази котка и никак не се поддава на дресировка. Пак ще трябва да я примамвам с игрички.

Bad time

Днес ме боли коремчето. Използвам възглавницата за утешител. Обичам да я гушкам като плюшено мече. Мммм, успокояващо. Обичам да се грижат за мен. Да ми завиват краката. да ми правят чай. И да ми обясняват колко много ме обичат, разтваряйки ръце, за да ми покажат наистина колко. Толкова е просто да угодиш на една жена.

Мимикрия

Вземам почивка от деня си. Опитвам се да налучкам точния тон, за да не се получи поредния блог самосъжалителен и скучен. И най-невинното изречение трябва да издържи обстоен оглед преди да бъде пуснато в обръщение по света. Къде отиде непосредствеността и импровизацията? Ръждясала съм. Дали всъщност това е последствие от времето или от липсата на приятели? Дрогирам се с електронни звуци. В полусън натискам педала на газта. Излитам. Потъвам в седалката. Когато карам с висока скорост се чувствам толкова свободна. Усилвам музиката. Подценявах звуците. Част от липсата на вдъхновение е липсата на музика в живота ми. Без нея върша нещата насила. За да са истински нещата трябва да се сбъдват без съпротива, силен стремеж към тях или самоизмама.

Perfect eclipse

Омазнени пръсти върху перфектната ми чаша за мартини.Нарушено спокойствие. Безпорядък в душата. Уют отишъл си по дяволите.Не мога да се разбера с Т., когато е изпаднал в пмс. Лази ми по нервите по онзи натрапчив начин, който ме кара да се чувствам виновна.