Thursday, October 14, 2004

Мимикрия

Вземам почивка от деня си. Опитвам се да налучкам точния тон, за да не се получи поредния блог самосъжалителен и скучен. И най-невинното изречение трябва да издържи обстоен оглед преди да бъде пуснато в обръщение по света. Къде отиде непосредствеността и импровизацията? Ръждясала съм. Дали всъщност това е последствие от времето или от липсата на приятели? Дрогирам се с електронни звуци. В полусън натискам педала на газта. Излитам. Потъвам в седалката. Когато карам с висока скорост се чувствам толкова свободна. Усилвам музиката. Подценявах звуците. Част от липсата на вдъхновение е липсата на музика в живота ми. Без нея върша нещата насила. За да са истински нещата трябва да се сбъдват без съпротива, силен стремеж към тях или самоизмама.

0 Comments:

Post a Comment

<< Home